Как да ти кажа „Тръгни си"? Не мога!
Гърлото стърже при тези слова.
Сякаш забиват се хиляди ножа
в тази пресъхнала, няма уста.



Сякаш пожар във гърдите бушува
и разкъсва пламтящо, без вик,
всяка вена, в която нахлува
с онзи изгарящо огнен език.



Сякаш стоманена примка затяга
върху шията ледни ръце,
и в прегръдка, с дъха вледенява
набраздено от болка лице.



Как да ти кажа, когато сърцето
бясно в гърдите тупти ли, тупти,
и протяга към тебе ръцете,
лудо крещейки „При мен остани".



Как да ти кажа след всичко... „Тръгни?!
Аз не мога! Не искам!
Прости!