Тя не се смее. Безмълвно затваря
деня и нощта си зад тежки врати.
Самотна, ненужна, в сърцето със рана,
тя с птичия полет навън не лети.


Тя не се смее. Душата й плаче.
И в гърлото пари от тези сълзи.
Преглъщайки удари, куп неудачи,
живота я мачка, мечтите руши.


Тя не се смее. Забрави реално
как могат любовно очи да горят.
Във щастие чуждо потъва измамно,
без огън, спасяващ от нощния студ.


Тя не се смее. С две стиснати устни
усмивката в грозна гримаса топи.
Надежда за нея дали ще изгрее
след всичките тези горчиви сълзи?!

.

Милена Йорданова