Подхваща вятърът дървета пъстри
във танца си - във който виждаш ти
едно листо как тихо се откъсва
като сълза. И почва да лети.
Как в пируети нежни се завърта
с невидимите, крехките крила,
наляво, ту надясно как обръща
страните, заблестели от дъжда.
А ти, с очите вперени във него,
следиш безмълвен сетния му танц
и спомени за лятото горещо
ти връщат цветният му аромат.
Но после... глухо на земята пада.
Полепва под забързани крака.
Очакван, покрай нас се настанява
сезонът на умиращи листа.