Нима забрави хубавите дни
и нощите, със трепет споделени,
не бяхме ли в тях ние - аз и ти -
души, във любовта си полетели?


Какво се случи, че сега сред нас
чертае тишината неми щрихи,
а онзи грозен, непрогледен мрак
оставя във сърцата черни дири?


Къде изчезна утринният лъч,
със който тръгваха мечтите луди
по начертан през нощите ни път?
Не бяхме ли обичащи, щастливи?


Сега следим се с поглед отчужден.
Душите в самотата си изгарят.
В сърцата огънят е потушен.
И само спомените ни остават.