Изтичат бързо миговете луди,
дори не мога да ги уловя.
Със мъка спирам сетните секунди,
преди да ме е грабнала нощта.


Преглъщам трудно,в самота жестока.
От хапещия студ да се спася
опитвам с миналото, но не мога,
че топлината кратка е била.


Сърце детинско,ала старо тяло-
накъсани са силите във мен.
Затисната от тежко одеало,
единствен погледа е устремен.


Загледана по сенките в тавана,
опитвам да се върна в младостта,
където първата любов остана,
но във сърцето нося и сега.


Обичана тогава бях, щастлива,
докосвана от мъжки устни бях.
Сега, единствено с въздишка тиха,
целувам спомените си за тях.


Избърза старостта и ме застигна.
Изпи от мен и малкото любов.
Ех,време,как от тебе да се скрия?
Не бе ли твърде кратък тоз живот?!



М.Йорданова