Отворила бях всичките прозорци,
но вятъра така и не влетя,
навярно скрит из тъмните усои,
забравил бе за моята врата.

А в стаята ми - огънят, останал
от слънцето, полепваше по мен,
топях се бавно, а дъхът сподавен
копнееше за полъха студен.

И песента на птици бе замряла,
докосната от огнения диск,
попарена от зноя, пожълтяла,
бе капнала като отронен лист.

Пустееше навънка тротоара,
с разстлана върху него мараня.
Как исках, но не можеш да изляза.
Не и преди да дойде вечерта.