(нищо лично към мъжката половина)



Нали за жените присъщо е змийското
и често сравнявате с нейния нрав?
Но и вие ни дебнете змийски във тъмното,
с цел да ни хванете влезли във грях.


Нали сме студени и кожи мениме,
с очите безчувствени - цепки в стъкло?
Но вий се изхлузвате и към друга пълзите
и търсите топло във чуждо легло.


В миг на безумие нали се увиваме,
просъсквайки гневно с език раздвоен?
Но кой е змията, когато разливате
отрова във вените с поглед студен.


С влечуго недейте жената сравнява!
И тя няма да прави същото с вас.
Взаимно недейте сърцата ранява!
И нека загърбиме змийското в нас.