Нима забрави хубавите дни
и нощите, със трепет споделени,
не бяхме ли в тях ние - аз и ти -

Когато в полунощ градът притихне
и в тъмното прозорците заспят,
тогава, в тишината, най-обичам

Подхваща вятърът дървета пъстри
във танца си - във който виждаш ти
едно листо как тихо се откъсва

Запали със устни огънят греховен!
С пръстите горещи разбуни страстта!
И след миг, до теб, във пламъка огромен,

Тя не се смее. Безмълвно затваря
деня и нощта си зад тежки врати.
Самотна, ненужна, в сърцето със рана,

Отвори очи! По теб сега валят
капки нежност от дъха изгарящ.
Пътя им не спирай! Нека продължат