Не пожелавай погледа невиждан
и глас далечен- разтуптял сърце,
че истината често е различна,
когато стъпиш в чужди светове.

Не пожелавай време нереално,
да се опре на твоята ръка,
то винаги ще бяга неразбрано
и ще обгръща друга самота.

Не пожелавай мигове във злато-
за тебе тежка ще е вечерта.
С дъга, притихнала на свойто рамо,
сама ще те докосне Любовта.