Не чукай на вратата! Промъкни се!
Очаквам те във стаята сама,
облякла голотата вместо риза,
потънала във мека тишина.


Не светвай лампата! От светлината
засрамена ще наведа очи.
Не виждаш ли?-изгряла е луната,
тя през прозореца ни ще блести.


Привикнал с тъмнината, ще ме видиш
в сребристата пътека на луна.
За миг до тялото ми ще застинеш,
и ще поискаш вечност за мига.


Опивайки ме с погледи от благост,
със мене ще потънеш в любовта,
че миговете като тоз са рядкост
и трудно се повтаря вечерта.