Вдигни насреща ми вълна от гняв,
в скалите ми забий я с девет бала!
Руши! След нея върху твоя бряг

Не искам цяла вечност, подари ми миг!
Бъди във него моето дихание.
Бъди откъснатият от гърдите вик,

Не вярвам, че духът ще остарее!
Дори лицето да се набразди,
дори косата ми да побелее,

Изтичат бързо миговете луди,
дори не мога да ги уловя.
Със мъка спирам сетните секунди,

Не ме ревнувай от мъже далечни
и от очите, спрели се на мен,
че само в твоите очи безбрежни,