Вдигни насреща ми вълна от гняв, 
в скалите ми забий я с девет бала! 
Руши! След нея върху твоя бряг 
ще видиш пясък да се утаява. 

Ще бъде всяко негово зрънце, 
(което всъщност ще съм аз самата) 
почти невидимо, но ще боде 
под клепките ти, запълзи ли мрака. 

Ще бъда огън денем, но от студ 
ще зъзнеш ти край дюните ми нощем. 
Ще сме си чужди. И един до друг.
С едно обесено в сърцата "Сбогом".